За книгата: година / ФИНАЛ "О," Ранос се надигна от пода със стон. „Не мислех, че ще е толкова трудно.“ За първи път от много години напълно изчерпах резерва си, дори необичайно. „Нищо, приятелю“, Рагон го потупа по рамото. „Сега магическият ни резерв никога няма да се изчерпи.“ Обикновено мрачният Раст сега се усмихваше доволно, гледайки магическите въжета, които кръжаха над нас. Носът му също кървеше от напрежение, но той дори не обърна внимание на това. - Може би трябва да празнуваме този въпрос? – предложих аз. - Всички се чувстват добре.